автор: dumite

Цветът на якето й е жълт, погледът и е жълт, душата и е жълта. Способността й да придобива околните цветове пречеше на света да направи платно от душата й. Този път беше изпреварила себе си.
Пожълтя преди листата на дърветата и не може да избяга от тях. Опитва се да потъне в меката кафявост на пейката, но зелените кипариси нахлуват в душата й, боядисват очите й, мъчат се да съблекат якето й. Усеща хищните им ръце, рязко става и се запътва към Жълтото.