автор: rosi45

Тя беше на 21, а Той на 25 години,
когато сключиха брак. Още първата
година, Тя разбра, че е допуснала грешка, но имаше силно развито чувство за дълг и отговорност-имаха вече дете. Тя обичаше театър, опера, симфонична музика. Четеше много- една нейна приятелка казваше, че ще я запомни с това, че чете винаги по 2-3 книги едновременно. Той не бе прочел нито една, а любимите му песни бяха тези за софра- "Черен влак се композира", "За мен ти си морска сирена", "Целувката на Ана" и т.н. Той се дразнеше, че в компания Тя е център на внимание. Тя се дразнеше, че Той не може да каже две думи на кръст на никоя тема. О, не,имаше - темата за това как върви тази година гроздето, как се прави вино и ракия, колко градуса е станала тазгодишната ракия... За нея ежедневието с него беше сиво, безинтересно, а вероятно и за него с нея е било така. Но влачеха хомота...
Един ден Той каза:
- Подал съм си документите за работа в чужбина.
- Но защо чак сега ми казваш! Нали съм бременна.
- Ами... не знаех дали ще стане...да се откажа ако трябва...
- Не! Ще се справя сама! Ти върви.
Той замина, когато Тя бе в 9-ия месец, зимата. Тя роди и започна един неимоверно труден живот. Около половин година след това, въпреки 12000 км.,които ги деляха, се намери кой да я информира, че Той имал бурна, недискретна връзка с една софиянка, разведена, с 10-годишно дете.Тя каза:
- Много важно! Да не си върже оная работа цели две години!
Дойде време Той да се връща. То бе радост, то бе чудо... Нали задраскваха всеки ден в календара от тези две години, с надеждата, че е дошъл краят на трудностите. Знаеше кога пристига самолета и поглеждаше часовника през десет минути в радостно очакване. Най-после се позвъни. Отвори вратата-Той стоеше с куфарите отвън. Каза:
- Аз съм дошъл да се разведа. Намерих голямата си любов.
- Влез поне да видиш сина си, който отглеждах сама две години. Ако оставиш любовната си авантюра пред вратата, няма проблем. Било каквото било!
Той се колебаеше. Вероятно мислеше, че ако види детето, което бе виждал само на снимка, ще се разколебае в намеренията си. Влезе. Живя с тях две седмици. Ежечасните ангажименти към малкото дете, безсънните нощи около него, отговорностите и към по-голямото дете, задълженията към домакинството след 8 часов работен ден... Не това желаеше Той ! Върна се при майка си и подаде молба за развод.
Нея я чакаха дълги безрадостни години, изпълнени с проблеми, отговорности и нищета. А двегодишното дете ходеше от стая в стая и питаше "Де тати?"