автор: nikoi

Научих се без теб да се придвижвам в тъмното.
Доволно, тъмното изтрака със клепачи.
От пътя си се отклони едно разсъмване-
в очите ми се скри да се разплаче...
Аз тъмното отдавна се научих да го крия в себе си-
неразцъфтяло сиво болно цвете
покълнало на лудостта на синкавия хребет,
където все те няма, за да светиш..
Не ме плаши с истории за свят, над който няма слънце-
отдавна се научих с тъмнината да се храня.
Внимавай като тръгваш да не се препънеш
във труп на обич.. Или в ръб на рана.