Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 903
ХуЛитери: 0
Всичко: 903

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКогато раздялата се събличаше
раздел: Поезия
автор: joy_angels

Отваря гардероба,
сваля сакото (синьото, с черните точици)
и го слага на закачалката,
сваля ризата (и тя е синя, но на райета)
и я хвърля на пода,
събува и панталона (черен, но отива на точките на сакото)
и го подрежда на стола пред гардероба,
събува чорапите,
маха тениската
и заедно с чифта чорапи
и днешната риза на райета
отива по боксерки в банята,
хвърля всичко в коша за пране,
мие зъбите
и се връща в стаята,
за да се мушне в завивките,
за да изхвърли боксерките под одеялото на пода,
за да пъхне ръце под тила си
и да затвори очи

и изобщо не вижда
как свалям халата си,
под който съм гола
и си слагам сутиен (синия, с черните точици)
а върху него закопчавам блузата (синя, с тънки бели райета)
обувам полата си през глава
(както е правилно)
и не ми пука какъв е цветът й,
после обличам сакото,
което виси на съседната закачалка
и затварям гардероба
без да мина през банята,
без да оправя косата си,
без да сложа червило,

а нощта вън е толкова тъмна,
че черният куфар в ръцете ми
е невидим.


Публикувано от alfa_c на 14.10.2009 @ 10:59:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   joy_angels

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
318 четения | оценка няма

показвания 11081
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Когато раздялата се събличаше" | Вход | 22 коментара (56 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Когато раздялата се събличаше
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 14.10.2009 @ 16:08:55
(Профил | Изпрати бележка)
раздялата на ин и ян.
браво ти за обектива, адаш!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 14:51:12
(Профил | Изпрати бележка)
Този път той ме уцели, не аз него...
Благодаря, Рег! Хубаво да ти е :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от osi4kata на 14.10.2009 @ 11:06:00
(Профил | Изпрати бележка)
мда... Черно-невидимият куфар е черешката на тортата.

Много е добро, харесвам такава поезия.


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 14.10.2009 @ 11:38:07
(Профил | Изпрати бележка)
И аз харесвам, Осичка!
Благодаря ти! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от roza1 на 14.10.2009 @ 11:09:23
(Профил | Изпрати бележка)
Мога да се обзаложа, че те е сънувал...гола!:)

Поздрави!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 14:52:00
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам, Рози. Лирическата си тръгна ;)
Благодаря, че прочете! Поздрави :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от diva_voda на 14.10.2009 @ 11:29:54
(Профил | Изпрати бележка)
Ама той изобщо зрящ ли е ?


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 14:52:31
(Профил | Изпрати бележка)
А де?
Благодаря за прочита, Дива! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от anonimapokrifoff на 14.10.2009 @ 12:05:16
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно - като криво огледало.


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 14:53:06
(Профил | Изпрати бележка)
Точен изказ, Аноним!
Благодаря, че си тук :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от iar на 14.10.2009 @ 12:22:12
(Профил | Изпрати бележка)
Харесва ми как пишеш, понякога силно, понякога изненадващо, понякога и двете!

Поздрави!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 17:45:05
(Профил | Изпрати бележка)
Харесва ми, когато се обадиш, iar!
Благодаря ти за оценката! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от zinka на 14.10.2009 @ 14:28:12
(Профил | Изпрати бележка)
Шансът за развиделяване е навън.
Освен, ако не бе развъртяла куфара преди
да облечеш сакото от... съседната закачалка.
И това е начин, повярвай ми!
Привет, Джой!
Поговорих си с лирическата.

А на теб - голямо благодаря за това стихо!
Страхотно е, да знаеш!

Ти знаеш :)


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 17:46:53
(Профил | Изпрати бележка)
Даиалогът ти с лирическата е трогателен и показва... опитност.
Радвм се, че стихото те е докоснало! И ти благодаря за...
Благодаря, Зинка! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от Astis на 14.10.2009 @ 14:28:18
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно наистина, как симетрията се превръща в асиметрия.
Съчувствие към лирическата и
поздрав за автора.


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 17:49:39
(Профил | Изпрати бележка)
Много точен ъгъл, Astis!
Точно така - симетрията лека-полека се изкривява и не знам времето или пространството е виновно за резултантната гротеска накрая.
Благодаря ти за присъствието! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 14.10.2009 @ 15:08:50
(Профил | Изпрати бележка)
И не обу ли бикини, Джой защото никъде не го прочетох , ммммм


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 17:52:20
(Профил | Изпрати бележка)
Дааа... Внимателният прочит показа, че лирическата е забравила И чорапите си. От което най-вероятно са й излезли мазоли в обувките на босо.
Поздравления за набитото око, Лео! Личи си, че бая свят се е обличал (събличал) пред него :)))
Благодаря, че прочете! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 14.10.2009 @ 16:36:06
(Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/
Когато раздялата се обличаше
без изобщо да вижда
някой до себе си,
освен черния куфар...
Приготвен в мълчание.
Б.

Раздвижи ми мозъка, Радост(доколкото го има)!
Мълчание си харесах за ключова дума...Характерна за симетрията е.
Великолепно написано!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 19:31:13
(Профил | Изпрати бележка)
Много ми хареса изборът ти на ключовата дума, Борис. Усетил си я, макар да не е дефинирана.
Благодаря ти! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от mariq-desislava на 14.10.2009 @ 19:40:10
(Профил | Изпрати бележка)
Ааааааааа, това ми е фаворитът за днес, повече няма нищо да кажа, ще си го прочета наобратно.:)


Re: Когато раздялата се събличаше
от mariq-desislava на 16.10.2009 @ 07:43:05
(Профил | Изпрати бележка)
Надявам се този път коментарът ми да не е толкова сложен.:)

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 09:08:17
(Профил | Изпрати бележка)
Аааа, сложен е Деска, аз се опитах да чета наобратно и не успях...
Звучи като:

.мидивен е
им етецър в рафук тяинреч еч
амнът авоклот е нъв атщон а...

Леле мале!
Поздрав, Слънчо! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от mariq-desislava на 16.10.2009 @ 09:18:23
(Профил | Изпрати бележка)
Ехех, всеки път ме скъсваш от смях, заслужи си напълно това:

http://www.youtube.com/watch?v=FjTB6EG3xGo&feature=related

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 09:04:31
(Профил | Изпрати бележка)
:))) Баданарка, баданарка...
Благодаря за обратното четене, Деси! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от ANG на 14.10.2009 @ 20:10:07
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
влез в гардероба - в ролята на скивач


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 15.10.2009 @ 17:53:37
(Профил | Изпрати бележка)
Там съм. Лирическата и Аз-ът са слети за удобство. Иначе съм отдавна регистриран воайор :)))
Благодаря за присъствието, Анг! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от voda на 14.10.2009 @ 21:18:36
(Профил | Изпрати бележка)
Много е писано за раздялата.
Но това е уникално!
Постигната е сетивна образност, чрез която се внушава чувството и се защитава идеята.
Поздрави!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 00:22:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за този коментар, Ели!
Не знам колко е уникално, но е различен начин на представяне. Май наистина ключовата дума е - самота.
Поздрави и на теб :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 14.10.2009 @ 22:32:21
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав за чудесното заглавие, което си защитила
по великолепен начин с текста! Много въздействащо,
силно и запомнящо се е, браво! А стойността му нараства
и от това, че в него има някаква изненада, неочаквана
физиономичност! Аплодисменти, Джой!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 19:35:41
(Профил | Изпрати бележка)
Оценявам определението ти "неочаквана физиономичност", Мария! Много ми хареса тази оценка. И още повече ми хареса, че се произнасяш за стих, който не е класически.
Благодаря ти! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от nikoi (boo@abv.bg) на 15.10.2009 @ 11:50:18
(Профил | Изпрати бележка)
Хубаво...


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 21:09:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Никой! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от alef на 16.10.2009 @ 15:18:35
(Профил | Изпрати бележка)
Усетих го като някакъв вид преливане от същност в същност и не знам защо се сетих за въпроса с чашата - (наполовина празна , или наполовина пълна) ...
Страшно готин стих!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 21:20:53
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли, изумявам се от точните анализи на този стих, който за мен е... купчина думи дошли по определен повод и по определен начин.
Да - преливане между две същности е, а резултатът може да се окаже непоносимост.
Благодаря ти, че прочете, alef! :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от ANG на 16.10.2009 @ 20:44:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
майсторско, браво

ще продължа тук, щото силно ме впечатли


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 16.10.2009 @ 21:10:51
(Профил | Изпрати бележка)
А с гардероба какво правим? Аз викам да си го пазя, а? Много е удобен :)))
Здравей отново, Анг! И благодаря за оценката :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от ANG на 22.10.2009 @ 21:06:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
гардероба е за скивачи

сиреч за мен
ще се направиш че не знаеш че съм там когато

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 23.10.2009 @ 22:44:27
(Профил | Изпрати бележка)
И обличането ще е всъщност събличане.

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от sia на 17.10.2009 @ 09:45:46
(Профил | Изпрати бележка)
При описаното поведение на лирическия /ужас/ -
неизбежна раздяла!
Много харесах и този стих, joy!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 23.10.2009 @ 22:47:15
(Профил | Изпрати бележка)
Аз нещо съм прозяпала присъствието ти, Сия, за което се извинявам.
Радвм се, че ти е харесало стихото!
Благодаря ти, че намина! Поздрав, ей :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от Hulia на 17.10.2009 @ 10:04:52
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Много интересен стих...всъщност всяка раздяла е една малка смърт, а после неизбежно следва Новораждане - независимо в кой аспект...:)


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 23.10.2009 @ 22:50:07
(Профил | Изпрати бележка)
Извинявам се за късния отговор, Ули - пропуснала съм някак. Как ли? Сигурно още ги дебна тези двамата :)))
Много си права. Проблемът е кога да теглиш чертата. И наистина ли е черта...
Благодаря ти, че си била тук! Поздрави :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от pijama на 17.10.2009 @ 13:44:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Ся... Начи... То... Ако беше останала лирическата... Ми ако го питаш лирическият, то... сяко бягство си е слабост. Ма... може и да не го помисли така... А? Ами примерно: "Бе къде ще иде? Ще се помотае някъде и ще се върне омърлушена и с подвита опашка..." Само възможен сценарий - не че точно така е станало в тази лирическа двойка. А пък и авторът не дава улики за продължението. Всичко потъва в черната нощ. Направо отворен черен финал. Оставя те да си представяш продълженията. Възможните и невъзможните.

Тоя лирическият е малко антипатичен. Що не го направиш много симпатичен, пък лирическата все пак да си тръгне? (само идея, де). Така бих се запитал "Бе що си отива лирическата, нали уж е симпатичен тоя. Даже прилича на любовта на живота й..." Или друг вариант: антипатичен лирически, но все пак "любовта на живота й." Кво като е антипатичен? И тя си тръгва от "любовта на живота си". Що? ... И така тая вариантивност ме затруднява, естествено. Да не говорим за варианта, в който тя остава, но се случват други хубави и лоши неща... :)



Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 17.10.2009 @ 14:59:21
(Профил | Изпрати бележка)
Брей, Пижама, да му се не види! Какво мислене падна - чуваш ли как скърцам?
Не си го давам лирическия - никак не ми е антипатичен той. Никак. Гледай сега - той вероятно наистина е любовта на живота й. Вероятно тези сини дрешки на точки и чертички ги е избирала тя - според вкуса си. Защото детайлите от неговото сако вероятно са тръгнали от нейния сутиен, а не обратното. Някак си не мога да си представя, че един мъж е наложил цвета на бельото на една жена... По-скоро тя му е избрала сакото, ризата, панталона, всичко.
И го е направила много прибран - виж го колко внимателно си подрежда дрехите. Хвърля всичко в коша за пране - едва ли има нормален мъж, освен може би стар ерген, който да направи това без напомняне от страна на жена си. А този - не. Слънце. На всичкото отгоре фактът, че спи гол подскзва, че правенето на секс не му е чуждо - значи не е темерут-мухлесник.
И е логичен въпросът - защо лирическата си тръгва от това слънце? Какво не й стига - нали са си лика-прилика? И така стигаме до отворения край - всъщност първата част на твойто изказване, Пижама.
Това е само вариация на тема. Има и други :)))
Благодаря ти, че се отби - радост си ми :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от pijama на 27.10.2009 @ 18:26:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Оххоооо, това с избора на дрехите си е голяма сложна тема. Даже да се чуди понякога човек: "Какво й има на жената на тогова или оногова, че сам си избира, горгият, дрехите?" Но, това, по моему, е една "градска легенда" за непретенциозните мъже, чиито жени им избират дрехите, щото те, горките, не се сещали изжбщж до сш купя нещо, камо ли да си го изберат. Поне аз не участвам в тая легенда, де. И може би, точно затова ми звучи като някакво странно представяне на отношенията между половете (по скоро между половинките, не между половете, че то в днешно време полове и половинки вече са различни реалии... :)))) ). А, ако жената не е успяла да обясни Овреме на любимия, че е напуснал мама и е порастнал (но го обяснява само, ако той сам не е дал признаци, че го е схванал, щото е тактична и любяща и така нататък...,), еми не знам... объркана работа това с дрехите...

Виж за цвета на сутиена - друга работа. Там всичко ми е съвсем ясно. И си го представям даже. Хубав е. Ама даже много хубав. Отива на цвета на тялото. Особен контраст, някак си. Синьо... Ама такова топло синьо на топлосини райета, нали? :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 27.10.2009 @ 20:46:14
(Профил | Изпрати бележка)
Дай да си стиснем ръцете под "объркана работа това с дрехите" - щото си е така. Всичкият ти анализ преди тази фраза се споделя и от мен.
Дай за бельото да си говорим - по интересно е. Топло синьо е. Може да има разни точки, райета и пр., но ключовата дума тук е "топло".
А когато на някой му е топло с дрехите върху него, нали знаеш какво следва?
Топла да ти е нощта, Пижама ;) Благодаря за бъбренето :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от pijama на 01.11.2009 @ 03:56:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Топла да ми е, а? Че да си съблека пижамата, дето не съм си я купил още, нали? Благодаря за пожеланието, джой! Много добро. Аз, пък, ти пожелавам да ти топлят нощта! :))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 01.11.2009 @ 10:02:51
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря и за твоето пожелание, Пижама!
Все дотам го докарваме - до без дрехи :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от varq2 (valissa@abv.bg) на 17.10.2009 @ 15:14:08
(Профил | Изпрати бележка)
Като чета коментарите, ми се струва, че аз нещо не съм разбрала. Моето впечатление е, че ти спориш с раздялата. Противопоставяш и се! Дори успяваш напускайки я с куфар в ръка.
Странно ми е Радост. Не съм чела други твои опити в такъв стил. Но пък разнообразието на мненията сигурно те забавлява. Стихото ме заинтригува.
Позрави.Варя


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 17.10.2009 @ 21:10:52
(Профил | Изпрати бележка)
Стилът не е нов, Варя, не е и мой :))) А имам и доста стихове писани така...
Това е текст - фрагмент от неща, които вероятно всички правим вечер. Опитах се да погледна на тях по различен начин - когато рутинното действие може да дразни до побъркване. Или когато мълчанието е единственият свидетел на случващото се между двама. Или когато приемаш, че е по-лесно да си тръгнеш, отколкото да говориш. Или когато затворените очи са продължение на нещо неизвестно и поради това - плашещо...
Много неща може да бъде този текст и затова реакциите са различни. Позволи ми да сменя "забавлявам се" с "радвам се", защото аз се радвам на реакциите, а забавлението изглежда, че съм ги предугадила и ги очаквам. Не съм.
Благодаря ти и за "твоя" прочит! Той ми носи още една гледна точка.
Поздрави и на теб :)))

]


Re: Когато раздялата се събличаше
от jezabel на 23.10.2009 @ 22:48:09
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Пропуснала съм това, Джой, но че го прихванах тази вечер, се радвам. :)

И интересно, и изпипано и ефектно. ;)

Поздравления!


Re: Когато раздялата се събличаше
от joy_angels на 23.10.2009 @ 22:53:00
(Профил | Изпрати бележка)
Брей, човек като отвори гардероб, не знае какво ще изскочи отвътре :)))
Радвам се, че си "прихванала", Джез - дано да се лекува :)))
Но не се коси - и аз колко изпускам, добре, че не знам :)))
Благодаря, че се обади!

]