успоредно
текстът се разпада на няколко успоредни разговора съобразно гледните точки на героите. В частта "Паметта на Розичката" (все още в процес на случване) някои от свързващите звена може да се появят.
- Вие защо зарязахте Революцията? запита Госпожица Доктор Бодикрав солницата, сериозно потупвайки я по дупето.
- Кхъ-кхъ-кхъ, - отговори солницата без да изплюе нито едно зрънце сол, Не сме я зарязали, тя победи!
- Тогава за какво я правихте?
- Бяхме гладни, искахме да се наядем. Девиза ни беше "Всички главни под нож!"
- Но нали вие бяхте главните.
- Ние бяхме гладните.
- То все едно - гладен с нож става главен. Но се оядохте и зарязахте революцията. С нож я зарязахте, нямаше кой да я защити.
- Че защо й е защита - от нея се боят всички.
- Само докато е гладна. Ояде ли се и умира.
- Ще я възкресим. Аз ще сипя солта, колегата - пипера, оня пън - дръжката, от вас шапката за знаме и ето я отново.
- Революцията без кръв е труп. Откъде кръвта?
- Има една червена боя...
- Тогава тя няма да е истинска.
- Че коя революция е истинска? Всяка е плашило за теменужки.
- Но житото го косят.
- То такава си е съдбата му - да го косят.
- А с какво го торите?
- С обещания.
- С обещания за революция?
- Не, иначе няма да роди. С обещания за слънце и вода.
- Нямаш слънце, само с вода си пълен. Ако имаше в тебе слънце, щеше да пуснеш поне едно зрънце сол.
- Аз не за това съм правил революция, че да давам!, обиди се солницата.