автор: daik

Видях краката ти разтворени,
изпънати в стерилни някакви неща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата,
която никога преди не съм видял
и с ярост стискаше ръката
с която съм те галил и желал…
Загубила последен свян,
със поглед канеше очите ми
"Виж там! Виж Там!
Изтекоха водите ми…"
Боли!
Защо?
Виж!
Помогни!"
Търчах по празни коридори
"Докторе!"
"Сестра!"
"Ей, хора!"
но само пустота
Не чувах твоите стенания,
когато грубо бръкнах в раната ти със ръце
Единствените ми старания
-да не ранявам крехкото телце..
да го извадя
да махна ципата добре
и без пощада
да плесна мокрото дупе
да чуя вик
да видя твоята усмивка
и в този миг
отхвърляйки измачкана завивка
се будя.