автор: mirei

изгладнели чайки са
попътните ни думи
кълват
планктона на октомври

аз мога да им измисля бряг
зимен път
и пухена жилетка със качулка

но само есента си има
златно копче
и илик
присвит по котешки

защо ти е да знаеш
през кой от тях се гмурва
светлината

денят е още тук
разгърден
насмешлив и топъл
като восък