автор: Anita765

Тази тъга
е луната в прозореца,
сякаш спусната
с късия миг отлетял,
а завесата в теб
единствено горест
и отляво
те блъска само печал.

Тази тъга
не побира морета
и никой не гали
с шума на бели вълни,
от мастилена нощ
тя е отнета
и се впива във теб
като сини сълзи.

Тази тъга
е следата по чашата,
от червило
събрано в мъчни следи
и забравен остатък
на масата,
от която двама
си тръгват сами.

Тази тъга
е толкова трудна –
нарисувана в синьо
във черни очи,
когато една любов
уморено, бездумно
тихо си тръгва
и в синьо мълчи.