Ден като ден.Един от всички.
Мъглива утрин обещава
да грейне слънце.Безразлично
дали светът го заслужава.
Рутинно си убивам времето
с банални ,скучновати дейности.
Засявам на дълга си семето
и чакам да поникнат ценности.
А вътре в мен ръмжат завързани
опитомените желания.
Подритвани от много бързане
и хранени със обещания.
Ден като ден.Съвсем безличен.
Несбъдващ.Не откриващ смисъл,
но предсказуем и логичен.
Останалото ще измисля…