Безумно прости са нещата:
случайна среща, топъл стих,
а после чужда близостта ти,
отнесла твоя говор тих.
Подобно цвете се издигна,
подхранвано от моя плам.
Не можех вече да те стигна
и всъщност нещо да ти дам.
И странно: спря на върховете,
а уж останах долу аз,
угасна бързо в стиховете
неутоложената страст.
И вече не така красива,
каквато ти до скоро бе,
усети как над теб изстива
едно измислено небе.
И се отпусна лекокрилна,
но бурята и теб отвя,
че ти бе дваж по-силна,
когато в моя стих живя...