автор: tanq_ilieva

Какво се случи по пътеката,
осеяна с цветя?

Какво попари там лалетата,
покрити със роса?

Защо мълчaт тъй тъжно птиците?
Какво се случи с тях?

Защо тъмнеят пак зениците?
Защо е този страх?

Какво се промени във времето?
Къде е радостта?

И кой изрови от пръстта семето,
което ти пося?

Защо усмивката изкриви се.
Виж, някак си тъжи?

Kой осмели се да засенчи мен,
със някакви мъгли?

Кой дързост имаше във чувствата,
при нас да се провре?

И да си мисли, че възможно е,
душата да умре?

Защо боиме се от призраци,
щом носим обичта?

Защо тъжим за туй що имаме,
и свеждаме глава?

Защо мигът не оценяваме?
Що търсим? Чудеса?

обичам те... Обичаш ме... Това е любовта!!!