Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 455
ХуЛитери: 3
Всичко: 458

Онлайн сега:
:: rajsun
:: lirik1
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБела и предназначението на живота
раздел: Разкази
автор: apostolicia

Дъждът се оказа сърдит и студен, забиваше се в малкото й треперещо телце, като изстреляни на дартс стрелички. Бела се притисна още по-силно към ствола на голямата липа. Листата, макар и вече жълтеещи, още не бяха окапали и могъщата корона на дървото предлагаше благосклонен подслон.
Макар че беше съвсем млада и крехка, Бела беше виждала много дъждове – лятото се случи богато на такива. Никой от тях обаче не беше толкова злостен. А – Бога й – тя беше преживяла много и можеше да даде безчет примери за злост. Бела беше различна. Бяла. От самото начало осъзна, че е различна. А в света, където се появи, различността не се толерираше твърде. Веднага долови неприязънта на еднаквите. Първоначално по храната – за нея все не достигаше. Родителите й непрекъснато се стараеха да изхранят братята и сестрите й – до един еднакви. За нея все даваха каквото е останало. Наложи се да се научи да краде съвсем невръстна. После, когато поотрасна и започна свободно да излиза от дома, когато стана самостоятелно същество и не зависеше от родителите си, се появи друг проблем - едва успяваше да се оварди. И не от естествените й врагове, които бягаха от нея, като дявол от тамян. Главната заплаха се оказа любопитството на хората, които я преследваха непрекъснато. Щом я забележеха, пощуряваха. Държаха се абсолютно неестествено - тичаха наоколо, опитваха се на всяка цена да я изкарат от сривалището, каквото непременно си намираше в такъв момент, крещяха "Бяла лястовичка!", сякаш само те забелязват този факт, какво ли не правеха, за да я хванат, вадеха телефони и фотоапарати, даже камери, щракаха до припадък, докато не загубеха надежда да я уловят поне в обектива. Бела скоро се научи да бъде ловък беглец и рядко някой успяваше да я заснеме. Играта на криеница всъщност й доставяше малко извратена наслада. За всеки случай внасяше разнообразие в дните й, които обикновено преминаваха в търсене на храна и самотни разходки.
Не, не се оплакваше. Наистина, детството й премина бързолетно, но тя не се чувстваше нещастна. Никак даже. По начало не й оставаше много време да се замисля върху същността на нещата, беше твърде заета да си осигурява прехраната и да бди над безопасността си. Оцеляването й всъщност зависеше почти изцяло от нейното нахалство, находчивост и желанието да оцелее. От враговете проблеми й създаваше единствено едрият съсед на преклонна възраст. Той беше почти сляп и изобщо не се впечатляваше от нейната стряскаща различност. По навик първия път тя не се и опита да се варди от него, беше свикнала с факта, че видът й я пази по-надеждно от всяко бягство, но той така и не я виждаше. Едва не отиде зян! Но вече свикна и се пазеше при срещи с него. Другите – еднаквите - постоянно я пренебрегваха, отбягваха я и дори открито я нападаха. Тя знаеше, че не е с нищо по-лоша от тях, нито пък външият й вид я прави по-различна като същност и не се умори да го повтаря. Докато накрая те някак свикнаха, изглежда им писна непрестанно да се борят с нея. Не участваше в общите дела, никой не я търсеше за това. Семейството просто я търпеше, без да я товари с обичайните ангажименти. Не сви гнездо, не създаде дом, не й беше съдено да отгледа потомство – осъзнаваше го и затова даже не се и опита да се товари с излишни усилия. Животът и преминаваше весело и безгрижно до деня, когато й се стори странно тихо.
Утрото беше необичайно студено. Напоследък всички утра бяха студени, но после слънцето се изкачваше високо в небето и лъчите му стопляха премръзналото й тяло. Но този ден това не се случи. Слънцето се изкачи високо в небето, но не я стопли. Лъчите му светеха, но не топлеха, земята остана студена и Бела потърси с кого да сподели учудването и възмущението си, да попита докога слънцето смята да проявява капризи и да се държи така странно. Но наоколо беше пусто. Местата, където обичайно се събираха близките й, бяха празни. Тя се повъртя известно време, потърси ги навсякъде, където беше свикнала да ги намира, обиколи домовете им – никой. Нямаше и следа от тях. Къщите им бяха изоставени и пусти. Няколко дни дебна, явно и скрито ги причакваше, но така и никой не се появи. Накрая разбра, че я бяха изоставили. Сви се в короната на голямата липа и даде воля на тъгата си. Дори изобилието от храна, която сега се намираше без проблеми, не можа да привлече вниманието й. Бела беше убедена, че въпреки различността си или може би точно поради нея, тя има по рождение своето особено предназначение. Че задължително животът й ще остави ярка диря, че ще донесе щастие някому, че различостта й я прави специална част от могъщия замисъл на природата. Дори когато остана сама, мокра, премръзнала и жалка, свита в клоните на липата, тя не се разколеба в тази своя увереност. Нейната майка –Природата - обезателно щеше да намери начин да съхрани уникалността й – обезателно! Но животът бавно се отдръпваше от изтощеното й телце, тя вече беше загубила сили да го брани и да бди над него, а не знаеше какво да направи, за да осъществи гениалния промисъл на създателя си. Дни наред прекара на дървото, загледана без мисъл в капещите листа. И през ум не й мина да се откаже от вярата, че е родена да донесе щастие. Всички усилия да оцелее досега, цялата трагедия на мъничкия й живот, мъката, самотата и постоянното чувство на отхвърленост и обреченост, с което се беше примирила да живее в името на своята уникалност, биха се оказали инфантилни, ако беше загубила вярата, че един ден ще донесе щастие някому.
И през завесата на дъжда, който продължаваше да звъни тъжно и кротко, като траурна песен, Бела съзря единственото същество, което я беше приемало без резерви – големият жълт котарак. Той се беше свил на кълбо пред прага на стопаните си, макар те да го бяха изгонили, когато ослепя от старост. Опитваше се поне да се стопли на калната постелка пред вратата им, навярно се надяваше да им дожалее и да му изнесат нещо за хапване, като в добрите стари времена. Спеше и сънуваше как ловува. Животът бавно се отцеждаше и от неговото тяло. Така, както напускаше и зъзнещата Бела. Тя се откъсна от клона, като падащо есенно листо, прелетя несигурно и кацна съвсем преднамерено точно пред муцуната на умиращия котарак. Хищникът уморено протегна лапа, лястовичката се остави да я хване без никаква съпротива и не след дълго от нея останаха само две бели перца, докато старецът примлясваше сладко с беззъбата си вече паст.
Бела най-сетне беше донесла щастие!


Публикувано от viatarna на 07.10.2009 @ 11:38:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   apostolicia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.10.2021 год. / 09:08:55 часа

добави твой текст
"Бела и предназначението на живота" | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бела и предназначението на живота
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 08.10.2009 @ 07:18:37
(Профил | Изпрати бележка)
И си майсторица, и си мъдра, и си ми любим автор!
Голямо удоволтвие си!


Re: Бела и предназначението на живота
от Alisa (kremenska@abv.bg) на 08.10.2009 @ 07:19:35
(Профил | Изпрати бележка)
удоволствие

]


Re: Бела и предназначението на живота
от apostolicia на 08.10.2009 @ 09:04:17
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря, Али!

]


Re: Бела и предназначението на живота
от diva_voda на 08.10.2009 @ 09:26:14
(Профил | Изпрати бележка)
Дожаля ми за пилето:(
И кой знае защо, но и за хората.
Блазе на котараците - слепите и беззъбите най-много "намазват"...
Вече и в разказите ли надеждата стана невъзможна?
Улучи ме историята ти,apostolicia, право в целта. Поздравявам те!
Дива вода


Re: Бела и предназначението на живота
от apostolicia на 08.10.2009 @ 15:46:08
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, но не мисля, че котараците - слепи и беззъби, изгонени и зъзнещи, са за завиждане. Човеците сме устроени така, че да сме потребни, не сме ли - търсим начин да станем.
Благодаря ти, че прочете! :)

]


Re: Бела и предназначението на живота
от La_ik на 13.10.2009 @ 12:35:54
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох го преди няколко дни, но изчаках да се поразнесе буцата в гърлото ми с цел обективност на коментара. Та сега съвсем рационално (а не емоционално :)) констатирам, че болезнено истинско. Дълбоко виждаш болката, apostolicia, дано да е само творческо направление.


Re: Бела и предназначението на живота
от apostolicia на 13.10.2009 @ 18:07:03
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за коментара, La_ik. А това, последното, дето виждам болката... §) (това ли е символът за крива усмивка или това - &)?) - ми то трябва да съм съвсем късогледа, да не кажем направо - сляпа, че да не виждам болката - тя е навсякъде, навсякъде! Лошото е, че дори слепотата не помага, когато болката е в теб самия! Благодаря отново!

]


Re: Бела и предназначението на живота
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 13.10.2009 @ 18:58:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Такива текстове ме карат да излизам извън хищническите, ехидно-примляскващи и уморени капани на живота.


Re: Бела и предназначението на живота
от apostolicia на 14.10.2009 @ 09:21:30
(Профил | Изпрати бележка)
За мен е чест да те видя под моите редове, Дъждовна :) Един въпрос ме мъчи откакто се помня - защо никой не обича хищниците, които убиват, за да се нахранят - такава им е природата, а въпросът с човеците, стои точно обратно, въпреки че те убиват за удоволствие - ако знаеш отговора, моля те, кажи ми го!

]


Re: Бела и предназначението на живота
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 14.10.2009 @ 09:42:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
‘Някога ще Го попитам.
Несъществености разни, но държа…’


И този въпрос ще е от споменатите несъществености, Ели. Дотогава ще се задоволя с елементарното и скопено обяснение: Противоестествено е да не обичаме собствената си, макар и изродска същност, докато хищниците са удобна мишена за прехвърляне на вини, а е и повод за оправдание относно бъдещи собствени убийства за удоволствие...

]


Re: Бела и предназначението на живота
от apostolicia на 14.10.2009 @ 10:35:27
(Профил | Изпрати бележка)
Ето заради това обяснение (и подобни) питам именно теб!

]


Re: Бела и предназначението на живота
от sia на 17.10.2009 @ 09:28:55
(Профил | Изпрати бележка)
Изключително силен, интересен,
въздействащ за мен разказ, apostolicia!
Не ми идва друго - просто искам да те поздравя!


Re: Бела и предназначението на живота
от apostolicia на 17.10.2009 @ 12:17:50
(Профил | Изпрати бележка)
Сърдечно благодаря, Сиа!

]