автор: Izabella

(защото те са винаги едно цяло)

На мама, защото денят е специален
и знам, че от снощи приготвя трапезата.
Постлала е вече покривката-бялата,
а къщата-свети от обич и нежност.

На тате, защото и той ще очаква
първи утрото-мила дума да изрече.
Ще набере малък букет щастие
Полет и небе после ще донесе.

Знам, че до късно все ще ме чакат,
поднесли ми малките чудеса на света,
подарили ми кошница-пълна с надежда,
дали ми от своята платноходка-платна.

Аз ще се втурна като вятър във стаята
и без да изчакам подарък ще поднеса-
една песничка за обичта и вярата
и малка целувка от лудост и свобода.

После цялата нощ ще е нашата
Споделена с мечти и с благослов.
Ще си припомним, ще си поплачем...
Изпълени със отдаденост и любов.