автор: LittlePerfectC

Дали си мислиш нявга за мене, невернице,
умилена от забранения плод?
Спомняш ли си за нас така както аз
за твоята бяла ръка?
Изпращаш ли ми наужким писма с адрес:
до моя малък ад?

Аз виждам още очите ти,
зелени и бляскави,
устата ти малки и лакоми,
които сочно се протягат към мене
и линиите на голото ти тяло,
което никога не биваше да напускам.

Дали пиеш от мене така както
моите устни от теб се опиват?
Мамя ли езика ти така както
ти париш моя?

Тежко е, любима, да съм
отхвърлена заради кротко смирение.
Вечността е жива във мене
и без тебе ще Съм, но кажи
не оставих ли белег поне?
Там, на млечното рамо, или
по-надолу, за да го скриеш с косите си?

Ще ми се да поговорим, блуднице,
за минало и бъдеще, за тебе
и твоят Адам,
но ти все по-бурна пускаш косата си
и я тръскаш диво пред мене.
След теб ли да бягам..?!