автор: vanilin

Потъвам в шумоляща, разголена гора...
Ветрецът поизпраща поредната зора...
И сойка ме предава в предутринния стрес...
Животът продължава със ловни страсти днес...

Подпирам пушка празна до близкото дърво, -
не искам да я дразня със живо същество...
Напрегнато се вслушвам в добрата тишина...
Да слушаш е изкуство... Без чувство за вина...

Край мене ще прибягат, тъй както съм подпрян,
сърна или пък заек, а може би глиган...
А може и да зърна как в нечии очи
светът, от страх посърнал, ще се отдалечи...

И дъх на гнила шума ще вдишвам във захлас...
...Ловът е скудоумен, от него щом съм част...