автор: phifo

До каменния саркофаг задремал е пазачът —
превърнал се е в гущерче, а то ми мери ръста.
Преструва се, че спи, и няма да заплаче,
щом времето го храни с варовикови пръсти.

А гробът царски празен е. Царица също няма.
Пазачът само знае — излезли за минута
да пият от живота — вода в дъждовна яма,
а аз съм нереалният, и в камънак се лутам.

Но сенките забързват. Обектът ще затваря
и може бариерата да рухне от омраза.
И пътят се снишава с бензиновите пари
към дом, жена... И гущерче, което мен ще пази.