Сърцето ми е звън на сребърно звънче
потрепващо от полъха на вятър!
Отключвам мисълта, намигам Ти с оче -
мига до обич в мен е набелязан!
Пресипвам тишина - Любов ръка в ръка,
а думите се сипят нежно бели!
Не мога да заспя, в нощта ще изтъка
от стихове за Теб и Мен постели!
И чак на заранта сред горските цветя
за Тебе сладкогласно ще запея!
От клонче на върба венец ще изплета
и с песен да Те стигна ще успея!