автор: alkaltchev

Един сам, стар мъж.
Един много стар,
много сам мъж,
самотата си пие
от пропукана чаша,
наречена старост...

Една млада жена,
много млада жена
ще приседне
до него на масата...
А той пак ще е сам,
а той пак ще е стар,
като древна
черупка сред пясък.

После тя ще си тръгне
изпила едно,
все едно от вълните изтрита.
А той пак ще остане.
Едно ново петно,
върху старо
изпрана покривка.

Оня бивш снайперист,
когото изгониха,
защото бил точен,
а сега
преоблечен на келнер.
ще изгонят и днес.

Няма шанс.

Съдържателят –
Собственик трезвен,
вече е сметнал
коефициентът му на полезност...
Само чака
да види с очите си
една снощи подшушната истина.


Как елитно избраният
ще изпрати пияния
чак до вратите,
без да му вземе парите...
И вместо да хване
за жадното гърло
бедняка,
че няма пари да плати
за последното...
Той тайно ще мушне
банкнота във джоба му,
сякаш,
кварталната кръчма е негова.

Тоя бивш снайперист -
некадърника смотан,
който само се прави човек
на гърба на Европа,
пак тотално е сбъркал мишената.
Пак е стрелял във себе си...

На утрето-вечер,
самотния
ще дойде отново.

Ще изхарчи дошушка
събраните вчера стотинки
разбрал,
че приятеля вече го няма.
А новият келнер
би го хванал за гушата,
проумял, че децата си
трябва да храни.

От пропукана чаша
наречена старост,
един мъж,
допиваше самотата си.

Тя все някога щеше да свърши.