автор: _katerina_

Сега живота ни е бяла вина,
след онази дълга прозрачна тишина.
С теб пътуваме по тази Земя
и търсим своята изгубена душа.

Разделени като счупено на две огледало,
две капки в дъждовната нощ,
разпилени от крилете на вятъра и само
сърцето помни онази любов онемяло.

Вървим като слепци във слънчев ден
и търсим свойто отражение.
Правим грешни стъпки в миг несподелен
и лутаме се в ново измерение.

Живота ни- разтворена Книга,
изпълнена с радост и болка ,и плам,
Съдбата наша ли го режисира
или е невероятен Божи план?!

Сега живота ни е бяла вина
и сърцето ми вижда онази Светлина,
която търсим през Вечността
и протягаме един към друг ръка.