Виждаш...още съм жива!
Само дето загубих дъх.
За миг помислих, че всичко се срива...
Ама ето- вървя по света
дните ми пак са пълни
пак заета е вечерта...
Часовете така си минават
с малко привкус горчив.
Пия водка и паля цигара
и не питам дали си против.
Не плача.
Не, че нищо не ме боли...
Не загубих пъстротата
нито музиката мълчи...
Няма те...Толкова...
Малко е равно...Уви!