автор: tanq_ilieva

Завръщаш се при мен, след толкоз време,
но не очаквай да съм у дома.
Часовникът минутите превземащ,
със тръгването ти, ръждяса, спря.

Не чакай топлина, уют и обич
и не очаквай мен, смирена и добра.
След преживяното вратите си затворих.
Превърнах се в чудовище така.

Не се опитвай да откриеш нежност,
когато ти ръцете и изви...
Боли ужасно тази безнадеждност
и да заплача... не останаха сълзи.

Това което съм, едва ли търсиш.
Това съм аз, след теб и любовта.
Дойде отново мене да омърсиш
или да пречистиш своята душа?

Ти храма оскверни с дела нечисти,
сега защо на прага му стоиш?
Пак връщаш във главата болни мисли
и се надяваш да ти кажа "Остани".

Върви си... Няма я душата...
Стой далеч от мен... Проклет бъди.
Уби ти всичко в мен... Уби жената.
Сега аз глуха съм за твоето "Прости".