Очаквам, зима със сковаващ студ
поледици и всичко друго
мечтая за домашния уют
за теб и руйно вино.
Камина, пламнали дърва
как двамата се топлим на дивана
загърбили житейски правила
покрити от завивките на мама.
А после старата ни свещ
изгаря бавно, до последно
но, блясъка от каменната пещ
обагря теб и всичко във червено.
Очаквам зима страшна, зла
изпълнена от радост и мечтание,
че после пак ще доиде пролетта
и лятото със хладното мълчание.