автор: dadaotada

Твоята нова,стара любов,е тук
и танцува с оня глист Марио.
Аз съм добър в монтажа на тавани,
но оставям винтовърта да потъне в морето
под стълбата.
Във фоайето ме очаква Богородица
с изпрана и колосана девственост.
Надявах се,аз да съм по-ценната !
Мисля,че желанието да се харесваш
те превръща в емигрант.
Един безкраен,самотен,себеизяждащ се вик.
Обречена безнадеждност затворена в кутия.
На улицата стада от камили тичат към храма,
блъскат чела в колоните и омаломощени
потъват в пясъците зад него.
На никой не му пука,най-малкото на предците.
Вратата неживот винаги зее отворена.
Нямам нужда от представяне,обувки,или пък часовник.
Жените ги знаят тези работи...
Под прецизния маникюр спи подозрение.
С изучаващ поглед г-н Бял Хляб рови във вътрешностите ми.
Наградата е банка телесна снизходителност,от която
налепите по дебелото ми черво доволно примляскват.
Въртя опашка,чегъртайки по клавиатурата
остатъците от собствената си съвест.
Търсене няма.
С отрязаната си глава поръчвам
порция Безплатно бъдеще.
То има проблем с възприемането на линейната информация,
но от предметите ,плуващи в пространството,винаги печели .
Вселенското яйце смъква бикините си
и се разнася тиктакането на евростандартния му жълтък.
За десерт,на нашата маса сяда невежата съдба,
самоопределяйки се като любов.
На улицата камилите пълзят,претоварени с минало,
което никой не желае да капитализира.
Преди да отворя очи оглеждам полираната си пиеса,
разтваряйки я в хапчето син аналгин,сутрин.
Рибите в баластиерите плачат!