автор: ianchefff

опитвам се да открия защо
не се разбирам с хората
не успявам
задавам си въпроси отговарям си
после задавам същите на някого
а той ме псува или ми обръща гръб
или замахва да ме удари
или просто бълва порой от празни приказки в лицето ми
налага се да го укротявам
случва се често в трамвая в автобуса в асансьора на улицата къде ли не
как да укротя обаче себе си
не знам
не издържам повече
чета книги

гледам телевизия
слушам радио
полудявам
от толкова много глупости безсмислени истории инфантилност
страх ужас безумие порнография (но не сексуална)
които се ръсят леят случват връхлитат
постоянно навсякъде
какво мога да направя аз един анонимен атом
от голямата формула
на живота
нищо
навън продължава да вали
и не спира и не спира и не спира
телевизора и вестниците и радиото и интернет
бълват
катастрофи убийства разправии скандали ужас
всякакви нелепи крайща на различни човешки съдби
и е толкова студено
че шумът от тракането на зъбите ми
събужда кучето на съседа
и то започва да вие безпомощно
в такива моменти

мразя homo sapiens
и се чудя как е номер едно в театъра на живота
надявам се няма да е задълго
иначе ще се наложи да взривя
дарвиновата теория като подла и неправилна
или някоя друга теория която
също приема
същият този homo за свой венец
сякаш е гирлянди с които се окичва
коледна елха
ако животът ни е коледна елха горко ни

ако не успея ще взривя себе си
и всички останали

и ще настъпи тишина и спокойствие
и всичко ще бъде наред