автор: Agaq

По издължените му скули се целуват
тънки струни на щурци от лятото,
опашката на северния вятър
и тази нощ ще закъснее някъде.

Очаква да събудиш утрото
в косите й разхвърляни върху гърдите ти,
разбърквайки посоката на делника
да помниш нея - не и името,

прошепвайки най-сладостните думи,
с които да роди децата ти -
преди да си й обещавал друго,
сама да сгуши длан в ръката ти.