***
Той
седна....
до мен
разплискана вода
по легена на
пухкавата му китка
до основата на хвърлен
незаинтересовано
овлажнен пръст
разтворен в
лошото му настроение
малък човек
с неизрязани кожички на ноктите
всяка гънка напомня за
спорите по мекото му тяло
в потните жлези на мнението му
Той пропуска
удивителни неща
Малката бенка
на Часовниковата кула
кафявият косъм
по чорапогащника на Живаго
лошият дъх в усмивката на Мона Лиза
не вижда средата на виетнамски прозорец
проектиран
в корените на Папая
Преглъща киселите си слюнки
когато яде портокал
и използва лупа,
когато гледа японска графика
Преди тринадесети февруари