автор: tanq_ilieva

В нощ потайна две звезди,
зад облаче се скриха.
Прошепнаха "Не сме сами"
с целувки се покриха.

Но в бяла нощ видя ги тя,
луната криворога.
Тя тайно скри се зад скала,
заслуша диалога.

Кълняха се във любовта,
че вечно ще си светят.
Току докоснат се едва,
ту нежно се прилепят.

Красива гледка бе това,
луната просълзи се.
Да им се кара бе дошла,
но виждайки ги скри се.

Деца и бяха и сама,
обичаше ги много,
но като виждаше това,
не съдеше ги строго.

Излезе лекичко, едва
и бавно приближи се.
Прегърна ги със светлина,
след туй... деня роди се.

От този ден във нощите,
те бяха неразделни.
Сляха се с любов в едно,
не бяха две отделни.

Една звезда от любовта,
на двете се получи.
Да грее силно през нощта
и другите да учи.

На влюбените от сърце,
съдбата да предсказва.
За пример нейната любов,
на всички да показва.

Очите влюбено да греят,
с любов ти пожелава.
Затуй във твоите очи,
се нощем отразява.