Напълни си шепите
и послушай шепота
на златисти, есенни,
песенни листа.
На живота тропота,
на душата ропота -
мигове отнесени
там, към вечността.
Бързо си отиват те -
тъжните, щастливите,
сънните, безсънните,
твои времена.
Лесните, чудесните,
думички от песните,
звънват и потъват
в няма тишина.
Но сред тишината е
късче от душата ти,
като цветно зрънце
в шепа мокра пръст.
Щом се върне слънцето,
ще поникне зрънцето
и ще се изправи
в целия си ръст.