автор: tanq_ilieva

... Пак няма те, а толкова ми липсваш.
В душата ми е мрачно и боли.
Аз искам да те видя толкоз силно,
че от очите ми започва да вали.

Признавам си, не мога аз без тебе,
надежда си и даваш ми криле.
Да полетя из висините искам.
Да се почувствам пак като дете.

Да ме прегърнеш, да прошепнеш с нежност,
в ухото ми любимите слова.
Да не усещам тази безнадеждност,
да ме погалиш с нежната ръка.

И да се срещнат устните горещи...
И да се слеем с тебе във едно...
И нека бъдем тази нощ най-грешни...
Да завъртиме цялото кълбо...

Но няма те... и пак сама съм.
Мечтая си за топлина сега.
Сърцето ми е в мрак обвито...
Плача... Живот ли е това?