автор: tanq_ilieva

Какво загубихме по пътят през годините?
Спечелихме ли, че не сме сами?
Прескочихме ли безпогрешно мините
и станахме ли някак по-добри?

Какво ми даде ти? Какво получи?
Какъв ли смисъл крие се в това?
В животът казват цял живот се учим,
един пред друг да свеждаме глава.

Дали покрих аз твоите надежди?
Дали за теб мечтала бях и аз?
Знам всяка грешка в ада, че отвежда
и искам да крещя но нямам глас.

Годините отлитат си, не чакат.
Кой взел добре.Кой не е... прав му път.
Умира със надеждата, с меракът,
за дом, любов и свой семеен кът.

Любов.Раздели.С кой? Къде живели сме?
Какво значение има след това?
На кой му пука след като умрели сме,
пред кой си свеждал или не глава?

Печелим или губим кой вълнува го?
не ще запълни никой твоят трап.
Живееме по навик, непринудено.
Не са ни питали и няма как.

Измисляме си правила неписани.
Бесилки слагаме на който щем.
Във ежедневието и работа улисани,
не знаеме, че губим се съвсем.

Надежда има ли? Дали намира се?
За щастие. Какво ли е това?
Във 21 век дали клонира се,
да раздадем на всеки по една...