Отварям очи. Пробуждане. Всяко пробуждане е Сътворение. Допреди миг съм бил в мрака на несъществуването. А сега е светлина. Отворил съм очи и съм сътворил света. Ето тази пеперуда,която лети,е мое творение. Аз съм Творец.
Това вълнувашо откритие,ме кара да забравя болката. Но защо ме боли?...
Защото не мога да творя. Живея в мрака на несъществуването (понеже не творя). Очите ми са затворени. Не виждам светлината. Светлината е щастие. Тя е нежна пеперуда. Кое ме кара да отворя очи? Копнежът да творя. Копнежът да виждам. Мога да виждам,само когато творя. И тогава ще погаля тая пеперуда,която е моето щастие. Имам чувството,че тя съществува,за да мога да я погаля. А аз (съществувам) - за да я уловя с ръце и нежно да прокарам пръсти по тънките и крилца. Тя ще се усмихне. Ще се почувства щастлива. Щастието да бъдеш докоснат от някой,който те обича. Щастието да докосваш. Нуждаем се от това. Да бъдем докосвани. В нашите докосвания е трепетът на любовта,която не сме отдали. Моята пеперуда очаква това от мене. Да отворя очи и да я докосна. Тя очаква да я сътворя. Тя се нуждае от мен. От моето сътворение. Аз се нуждая от нея. Нуждаем се един от друг. О,душо! Отвори очи! Бъди Творец! Създай тая пеперуда,от която се нуждае сърцето ти! Разпръсни с нейните пърхащи крилца мрака,който те пронизва. Мракът е болка. Светлината е копнеж!Копнеж да отвориш очи и да видиш пърхащи пеперуди...много пърхащи пеперуди...навсякъде... И всяка една от тях се нуждае да бъде докосвана. Всяка една от тях ми се усмихва и очаква от мене да я докосна. Докосването е Сътворение! Докосването е Любов!Докосвайки с любов,аз творя пеперуди! Усмихнати,пърхащи,обичащи ме! О,нуждая се от любовта ви,пеперуди! Любовта ви ме създава!И,създаден,аз творя! И създавам вас! Аз ви създавам,за да се изпълва сърцето ми с щастие,от което се нуждая,за да съществувам!Мракът е небитие. Светлината е живот. Светлината е пеперуда!Ето,галя те! По пърхащите,нежни крилца! Никога не съм изпитвал такова щастие! Сега разбирам какво винаги съм желал. Във всички они (дъждовни) дни,когато дъждът капеше от очите ми... Когато сърцето ми не намираше утеха. В дъжда нямаше пеперуди. Щяха да се удавят в дъжда. Затова не летяха. Но аз обичах и дъжда. Много обичах и дъжда! О,аз съм създаден да обичам! Някоя пеперуда ме е създала,за да (Я) обичам!... О,да можеше в дъжда да летят пеперуди! Тогава бих бил истински щастлив!... Дъждът ме облива цял. Гали ме! Галя всяка капка, която ме облива по лицето. Всяка капка е пеперуда! Щастието да докосваш,които обичаш! Щастието да твориш. Да твориш пеперуди! То е Красота!...
...Отварям очи. Пробуждам се. О,дали ще видя пак моята пеперуда?! Дали не е била само сън? Дали ще мога наистина да я погаля? И да я обичам(както в съня си)!... Не искам да е било сън. Не искам пак да затварям очи. О,моя пеперудо,ела! Долети! Попърхай с крилца! Докосни ме! АЗ ТЕ ОБИЧАМ!...