автор: desita73

Сънувах, че съм слънчев лъч, озарил небесния простор.
Сънувах ангели, които ме гледаха със синия си взор.
Сънувах, че съм дърво и птичка сви в мен гнездо...
Щастлива и доволна бях, сънувах все хубави неща,
но изведнъж се събудих с вик в нощта.
Плачеше и викаше моята душа,
защото изведнъж се сбъсках с реалността –
изсъхнало дърво с окапали листа.
Сред много хора чувствах се сама,
живеех в безвремие и духовна самота.
Чаках и плаках, ругаейки съдбата,
защото изгубих безценното в душата –
детската невинност и вярата в добротата.
Борих се с живота и накрая надделях,
и потеглих към ада, нарамила целия земен грях.