автор: fortemotore

разхвърчаха се спомени
като дървесни листа поиграли с вятъра
а аз смело построявам с тях мечти
опънах юздите и отново ги подредих

а ти любими поговори с времето
търкулвайки го напред и напред
то ще ти покаже кулите и върха
там прозира на миналото страха


виждам те с бръчки любими
погледът ти е запазил
младостта ти дива
а костите ти са странно сиви
и ти отново си с мен
а аз съм отвъд всички отговори
имам наглостта да ги знам
душата ми врати ще ти отвори
от безсмъртието не ме е страх
не ме е страх с теб