автор: dimitech

(******)( автоцензурирано) !
Вчера минах цели два километра и половина пеша!
И не само пеша, ми и с детска количка и с жената!
Средна скорост - 0.5 км/час!
Такова екстремно изживяване!
А, бе хора - вие луди ли сте да давате пари за "София - ленд"? Ма направете си едно бебе и го возете с детска количка! Адреналина е на 6, емоциите на 12!
А - и се спортува доста добре!
Още в момента в който се опитате да напъхате количката в асансьора, и се окаже, че само тя се побира, а вие и двете ви шкембета (е...диетата е вече само далечен спомен) - не...
Почва едно изпускане на въздух, вдигане на шкембетата и полагане върху детската количка и след заклещването в бакелитовата кабинка - опит да натиснеш бутона на партера с плешката си.
След 112 тия опит , съдиране на тениската и 25 минутно ругаене, някой комшия те извиква на деветия етаж.
Асансьора, естествено няма памет и бутона тряа се натисне след като затвориш вратата.
А - като казах вратата - вече от третия, шестия седмия и десетия етаж се чува тропане с ключове по тенекиените врати!
Тропайте, тропайте, (**********)(отново автоцензурирано)...само събудете бебето и като слезна на партера ще дам на късо датчика на вратата и ще чакате три дни асансьорния техник...
Излизам пред блока, жената бълва змии и гущери - "чакам те от един час, кво прави горе..."
Въздишам.
Така е...откакто забраниха боя в семействата...
Бутам количката. Първото препятствие. Ул. Авксентии Велешки. Мамка им и шифьори! Никой не спира да даде път.
Оставям количката на жената и скачам на платното. Светлосиньо-сив пасат комби. Спирачки. Спира. Отвътре се чува нещо за майка ми...Жената пресича с количката, аз през тва време се правя на мъж: "(**********)(отново автоцензурирано)..., не виждаш ли пешеходната пътека, ве! Да си чувал, че на пешеходна пътека се дава път на пешеходците?!"
Градската градина я пресичаме почти бързо; няма и 15 минути.
Бутам количката, зяпам дупетата на млади майки бутащи детски колички пред мен.
Излизаме на централния площщад, после по главната.
Продължавам да зяпам дупета, вече и на представители на женския пол без детски колички.
Малииии...разноглед да станеш! Малко се постопли времето и ги налегна перверзията жените!
Бе, тя и мойта се пуснала с едни "модерни" карирани полички, мрежести чорапогащници, цикламени фланелки...ма...кво да и гледам на нея...скука направо!
Виж - чуждото си е друго!!!
Вися пред магазин. Жената вътре рови из парцалите, аз ровя с поглед из тълпата...
На тва му казват "избирателно зяпане" - виждаш само обекти от женски пол, евентуално с добра фигура, евентуално с къса пола, евентуално облечени в стил "булевардна любов вечерно време, (**********)(отново автоцензурирано)..."
Жената излиза "ааууууу...кво си харесах..."
Влизаме в следваия магазин на срещуположната страна на главната.
Историята (почти) се повтаря.
Жената рови из парцалите, аз блея, подрусвайки количката.
Връщаме се в съседния магазин на предишния. Така най обичам - на зиг заг по цялата главна...още три магазина - пет най-много и ще и тегля (**********)(отново автоцензурирано)......
"Аууу...кви обувки си харесах!"
"Аууу...виж ква чанта!"
"Аууу...харесах ти една риза!"

Три магазина...повече не издържам ( а, бе по принцип съм мнооооого търпелив).
"(**********)(отново автоцензурирано)... съм ти магазините, аз сядам на "Виенски салон" да пия виенско кафе, ти обикаляй колкото искаш!"
"Ама!..."
"Няма Ама - тва е положението!"
Минавам 100 метра, фиксирам една маса с триисетинагодишни какички и са маскирам на възпитан "Извинете, свободно ли е мястото!?"
Сканират ме!
Белите дънки, бяла тениска, джинсовото сако, фарове за мъгла "Полароид", 4 кила балсам на косата...
Ухилват се мазно: "Даааа, заповядайтееее..."
Извъртам малкия дзвер да не му пече слънцето в очите.
"Аууу какво хубаво бебчееее...как се казва...много Ви прилича, Ваше е налиии..."
Половин час лиготии над количката, после почват да се лигавят и с мен.
Тъкмо се налигавят с малкат и почва процес на опознаване на предишното поколение и жената пристига.
Пуска две-три гръмотевици под веждите, количката на ремък и продължаваме по магазините.
Минаваме още три магазина заедно.
Разни бабишкери витаят около количката: "Аууу...какво хубаво бебче..."...марш от тука, ма, дърта скумрийо, пречиш на младите индивиди да къват на стръвта докато майката е в магазина...
Две три момиченца (жива педофилия, ако питаш мен) зяпат в количката и се хилят; и бебето им се хили.
И татенцето се хили...докато мамчето дойде и развали пеизажа...
Хващат ме нервите и почвам да се заяждам.
"Как тоя парцал ша струва 25 лева, тва на пазара е 4 и педесе, връщай го и тръгвай че малката почва да плаче!"
Плаче, тя! Спи кат баща си...и слон ръченица да играе хич не и пука...докато дойде време за хранене...25 лева за един потник...ай (**********)(отново автоцензурирано)...кръгом по главната, включвам бързите скорости, жената притичва отзад и нарежда " ..няма да ви гоня...уж на разходка тръгнахме...всеки път така става..."
Опаааа...Обект!
Млада майка бутаща количка!
Почвам да движа баааааавно, бааааааавно...
Спирам.
Обекта се навежда и почва да оправя нещо по бебето си...
Полата и е толкова добре скроена, че си проличава, че е с черни прашки.
Получавам ритник в кокълчето, пак почвам да бутам!
Бе, нещо...мнного взех аз да ги забелязвам тия млади майки...
Айде парка на бегом.
Глад мори малкия маймун; почва да реве яростно (като знам аз къв ставам като съм гладен...) беснее, беснее, беснее...
Така реве, че двамата ни прави на кълбета! (ей, пак политически нюанси...) Пак на "Авксентии.."
Номера с изскачането на паважа се повтаря.
Чичкото е много по-яростен от предишния.
Вози няква изрусена кака и се маскира на мъж.
Включвам голямата уста "Ела, ела, кат си толква отворен, слез от колата да ти вкарам две парчета, плешив дядка(**********)(отново автоцензурирано)......"
Плешивия дядка опира с глава в тавана (някъв японски чайник е колата, ма не мога да разбера къв; дядото на японския чайник, по-точно) два метра е и ако ми шибне един шамар ше ме препарира.
Обаче съм сербез. Вкиснат съм че малката се дере, и хич не ми пука. И кокълчето ме боли.
Секунда невнимание - цял живот страдание!
А и на строежа отсреща има натрошени тротоарни плочки...ше му метна една в предното стъкло и ша получи инфаркт...
Минавам под носа му с количката, жената се пени "Димитре, не се заяждай, не виждаш ли че е мутра някаква", пресичам 50те метра до входа, псувайки всичко живо наоколо и залоствам жената с количката в асансьора.
Да отиват да се хранят!
Аз...ще почина малко в на Ицо кафенето...тряа да ударя един натурален сок от ечемик, че тия разходки ми действат изнервящо...
Другия път - или детската количка, детето и без жената - или детската количка, детето и без мен...
Несъответствия в скоростите на движение, маршрутната схема и модела на поведение, се получава...особенно като се седне на кафе някъде, разбираш ли!