Не знам защо, но е факт,
че все по-често
се обръщам назад-
към времето, когато
момиче малко бях.
Лятото прекарвах
в провинциално градче-
при баба, дядо и
домашното щурче.
В късна, лятна вечер,
на лунна светлина,
споделях малки тайни
с приятелка добра.
А денем- милата ми баба
ме учеше да правя
домашна юфка
и ми шиеше рокли
от коприна и тафта.
Дядо ми пък, горд
с внучето си мило,
му купуваше какво ли не
за да е щастливо!
Несъмнено и днес още е живо
усещането за обич, спокойствие
и нещо красиво...
И със сигурност зная,
че ще го помня до края!