автор: daniele

По залез. В градините на живата умора.
С леки стъпки ще надникнеш-
През клоните на отминало лято
В очите ми-нежни-обещание ти ще потърсиш.

Бистри звънчета-теб ще повикат.
С шепот и аромат на канела.
Нека мойто дихание е магия.
Твоята длан-прошарена-за мен картина изстрадана.

Укротени. Душите притихват в сияние.
Вечност познали и сляпо отрекли-
Загубили минало, незрящи за бъдеще
Пълноводни реки-медени-сред хаос намерили себе си.

Мечтание. В зарята на сбъднато утре.
Бездомни и ничии, опростени.
Един на друг свойте сънища врекли.
Две сенки-преплетени-с детски смях любовта си понесли.