Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 3
Всичко: 417

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: lirik1
:: liulina

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаDeja vu - монолог на един слепец
раздел: Други ...
автор: amadeus

Знам как ще свърши всеки филм, който някога е бил създаван.
Знам как ще приключи всеки възможен разговор - кой с какво ще започне, какво ще му отвърнат.

Знам кого ще срещна от минутата, в която прекрача прага на дома си, до момента, в който се връщам.
Нямам дори желание да казвам каквото и да било - вече съм го казвал. Не ми се слуша какво ще ми отговорят - вече съм го чувал.
Чудя се как все още има хора, на които им се пишат романи - та нали всеки възможен сюжет е вече измислен. Дори животът не може да предложи повече. Шест милиарда съдби не са достатъчни, защото преди тях е имало други поне още шест милиарда, които са ги повторили.
Ужасно е, знам. Знам също и че в момента някой някъде пише същите тия редове, може би не с точно тези думи, но със същия смисъл. Някой някъде мисли същото като мен, изправен пред същата сива стена.
Иронията е, че никога през целия си живот не съм сънувал черно-бели сънища и вече мога да кажа, че дори цветните се повтарят - кошмарите например.
Съжалявам, че загубих вдъхновението си толкова отдавна. А преди можех да пиша всеки ден с лекота и неспирен ентусиазъм. Сега думите се раждат с усилие. Някои от тях стоят дълго в главата ми като тъжни пътници, които все не дочакват влака - и така, докато им намеря други думи, с които да ги срещна. Когато се съберат заедно си разказват тъжни истории и плачат. Кой иска такава компания?
Преди седмица минах покрай църква и отминах ей така. Какво да Му кажа? Та Той е чувал всичко! А някога нямаше да ми стигне времето от монолози, пълни с обвинения и тук таме с благодарности.
Вече знам, че от приказките ми няма особен смисъл. Дали съм помъдрял или оглупял няма значение. В днешно време границата е тънка.
Всичко е просто. Възможностите се свеждат до едно и също - да или не, ще се случи ли някакво събитие или не. В реалния живот няма нюанси, няма нищо непреживявано, нищо неказано и нищо непремълчавано - deja vu.


Публикувано от alfa_c на 21.09.2009 @ 14:42:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   amadeus

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

15.05.2021 год. / 23:36:30 часа

добави твой текст
"Deja vu - монолог на един слепец" | Вход | 4 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Deja vu - монолог на един слепец
от ggerin на 21.09.2009 @ 15:02:57
(Профил | Изпрати бележка)
Голяма истина! Deja vu - сами си избираме живота, още преди да се родим!
Такава компания иска, някой еднакъв.
Няма нужда да обвиняваме, знаейки, че сами сме изградили пътя си.
Всичко е измислено, но нали трябва да видим и другата гледна точка.
Не е нужно да се говори, разбира се всичко в мълчанието.
Спиране да сънуваме, знаейки какво ще се случи.
Поздрав!
Интерпретирах, така го почувствах.


Re: Deja vu - монолог на един слепец
от rosi45 на 21.09.2009 @ 15:40:34
(Профил | Изпрати бележка)
Много интересни размисли...Макар,че аз не смятам,че в реалния живот няма нюанси.Освен това и 100 гдини да живея все ще има нещо,което не съм преживяла,нещо,което не съм казала.Въпреки големия ми житейски опит,животът продължава да ме изненадва...
Хареса ми как е написано!


Re: Deja vu - монолог на един слепец
от amadeus на 21.09.2009 @ 18:02:53
(Профил | Изпрати бележка)
Така е, всички така смятаме. Deja vu...

]


Re: Deja vu - монолог на един слепец
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 21.09.2009 @ 20:44:57
(Профил | Изпрати бележка)
инересен поглед
приятна и усмихната вечер!


Re: Deja vu - монолог на един слепец
от Teiru на 22.09.2009 @ 01:03:01
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво писание. Искрено ми хареса, макар че и аз не съм съгласна с това, че сме видяли всеки възможен сценарий. Но все пак идеата има дълбок смисъл за размишляване... "вече видяното" става все по-често явление.. за съжаление.
Поздравления за добрата идеа и осъществяването й :)