автор: Agaq

Козинява плащ разпери криле
и се спусна над къщните покриви хищно.
Кресна гарван,
онемяха треви
и дърветата сгушиха клони сърдити.

Вятър изсвири ръждиво далеч
като ехо на звук от триони -
в наметалото сиво сгуши кълна растеж...

Тя пристъпи на пръсти.
Отметна коси -
тези тежки къдрици вплели вечност отвъд.
И почука на прага -
нечия къща замръкна,
писна камък,
зад ириса слънцето скри се.
А дори не вали -
само мокри страните.
Аз не плачех...
Дали?

В нейната длан е студено и пусто...