автор: osi4kata

на...


Денят си тръгна, както и дойде -
незабелязан, с нищо по-различен.
Лист от тетрадка на дете,
изписан със недъгави "камшичета".

Денят си тръгна и пристигна нощ.
Луната (тиква а/ла Вси Светии )
се пули като демон лош...
Безсилна съм и ми се вие.
По дяволите нека да вървят
и дните, и проклетите ми нощи,
и ти, и тоя шибан град...
Аз искам да си ида просто.
Аз искам да забравя, че веднъж
(единствен път) в живота си обичах
и мислех, че обичам мъж...
И мислех, че си друг, че си различен.
Не знаех, че привидният финес
не е изтънченост, а слабост,
че си квартално-превъзходен пес,
че си роден единствено да грабиш.
Глупачка бях. И сляпа от любов,
и може би най-вече бях щастлива...
Аз няма да те срещна тази нощ,
защото най-накрая си отивам.