автор: magiq02

Две думи дори
не отрони за сбогом...
Не тръгваш, а вече те няма...
болка парлива внезапно засипа,
на пътеката бялата пяна...

Звездите отново искрят.
Те са късчета кaмък,
озарени от светло - рефлектори.
Сърцето ти - ледена капка.
Върви си - оставам по теб...
по кожата - разнежен дъжд,
по дланите - целуващ огън,
в очите - бяла свещ,
догаряща с игриво пламъче,
в сърцето - дялан спомен...
върху лед.
Заричах се леда да сгрея
със пламенна любов...
Оставям ти я - вглеждай се във нея,
при всеки бъдещ зов...