автор: Boryana

Здравей. Колко време отмина през нищото.
Не съм чакала този момент да се случи-
изкопан сякаш там,от калта на бунището,
на което заровихме някога чувствата.
Как ме стресна внезапно с зеленото в погледа.
Бях забравила колко са тревни очите ти.
Как си? Дишаш ли с пълни гърди?Спиш ли спокойно?
Установено и мъдро ли минават дните ти?
Аз мълча, но ти ясно чуваш въпросите.
Всъщност нужда от отговор мисля, че няма.
Само странно защо отстрани на окото ти
една капка сребриста се стича отчаяно.
Сбогом. Трябва да тръгвам.Тази среща случайна
ме изтръгна за миг и ме хвърли далече.
Нямам време. Все бързам. Знаеш как е.
На кого ли времето стига в ден днешен...
Остани си със здраве. Канонът е важен.
Искаше сигурност и я получи.
Сбогом! А в очите ти онази влага
скимти като болно, изоставено куче.