автор: stedan

Ще вляза в душата ти.
По турски ще седна,
а ти ще ми вееш с ветрило.
Ще бъде прохлада,
ще хубавея,
само за мене
ще донесеш
небесното лунно светило.
То ще ни грее,
ще го люлеем,
додето без сили останем...
Ще се прегърнем
ще се посмеем
и...ще го пуснем -
друг да го хване.