Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Бъдещите спомени на един почти първокласник Не знам дали ще запомня този ден. Сигурно. Мама каза, че първият учебен ден се помни... Но тя не помнела нейния. Аз не съм точно първокласник. В предучилищна съм, но пак ще ходя на училище. Купиха ми и раница.
Не знам дали ще запомня този ден. Но аз помня много неща отпреди. Помня, когато смениха кофите пред къщата на баба и започна да идва нов модел боклуджийски камион. Мисля, че бях на три. Помня и когато се возихме с татко на блъскащи колички на морето. Първия път. Защото на другата година ги нямаше и ми беше мъчно. Помня и когато крачето ми беше в гипс и батко Любчо си играеше с мен. С един пикап. И аз вече имам такъв пикап, но моят е червен. Мама ми го купи от летището като заминавахме за Германия при татко.
Ходихме да купим цветя за госпожицата. Тя ще ме учи. Мама искаше да изберем красив букет. Аз й помогнах. После го носих почти сам до училището. Не съвсем, защото беше тежък. Мама ме научи да кажа: “Честит празник!” Точно така направих, когато дадох букета на госпожицата. Тя се усмихна и ми стисна ръката.
Мама ми каза, че училището е хубаво нещо. Но я чух да казва по телефона на татко, че е била много щастлива, когато е завършила. И че не иска да се връща в онези години. Щях да се радвам, ако мама можеше да идва с мен на училище. Защото не познавам никое дете. И ми е малко страшно. Мама обеща, че всеки ден ще ме взима навреме и няма да закъснява. Но пак ми е малко страшно.
Не знам дали ще запомня този ден. Мама каза, че понеже е празник, ще се качим на такси. Много обичам таксита. Карат бързо. Почти колкото татко. Не закъсняхме. Даже имаше много време до началото на тържеството и аз огладнях. Но не казах на мама. Пък и тя не ме попита. Госпожицата ни подреди заедно с другите ученици. Минаха някакви знамена, носеха ги деца. Едното знаме беше българското – бяло, зелено и червено. Мама и още една леличка станаха прави, но другите хора си седяха по столовете. После пуснаха една песен, която и друг път съм чувал, и всички станаха прави. Махнах на мама. Исках да знам, че ме вижда. Радвах се, че не съм сам.
После говориха разни неща на микрофон. Много ми се искаше да пипна микрофона. Дадоха на първокласниците букетчета. Някакви зелени листа бяха, но не запомних какви. И ние имаме такива на балкона. Дадоха им и питка с мед. Много ми се дояде питка. Баба прави много хубава питка за Коледа. Много я обичам. Но на нас в училището не ни дадоха от питката. Сигурно трябва да пораснем, за да ядем от нея.
Крачетата много ме заболяха. Мама после каза, че сме стояли един час прави. Не знам, аз не познавам много часовника, а и нямам джиесем. Но госпожицата ни повтаряше да не се въртим. Да не си бъркаме в носовете, защото ни снимат. Едно момиченце седна на земята и тя му се скара, а момиченцето се разплака. Дойде баща му и го взе. А мама не снимала през цялото време. Каза, че й свършила батерията на камерата. Нали й бях казал да я зареди, но тя не ме е чула. Сбъркала е. Но родителите не чуват като им говорят децата. Това не е правилно.
После влязохме в училището. Госпожицата каза нещо на родителите, но не запомних. Много се радвах, че седнахме. И мама беше вътре. До мен седна момиченцето, което плака. Но вече не плачеше. Госпожицата ни почерпи с кекс. Мисля, че е най-вкусният кекс, който някога съм ял. Не ни даде второ парче, но ни сипа кока кола. Мама не ми дава да пия кока кола и затова се радвам, че ни почерпиха точно с това. После ми се допишка.
Вечерта баба ме попита дали ми е харесало училището. Казах й, че да. Хубаво е, че когато децата се изморят им дават да си хапнат. Но все пак е по-хубаво да пият вода вместо кока кола.
После баба каза, че трябва да помня този ден. Не знам дали ще запомня всичко. Когато тържеството в училище свърши, мама дойде и ме прегърна. Силно. Може би ще запомня това.
До този миг не бях виждал човек да се смее и да плаче едновременно.
Публикувано от alfa_c на 17.09.2009 @ 11:57:03
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Бъдещите спомени на един почти първокласник" | Вход | 23 коментара (55 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от karmelitass на 17.09.2009 @ 12:05:34 (Профил | Изпрати бележка) | :))) (()) хубаво. |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 12:11:01 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Бонбонена! Хубаво да ти е:))) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от apostolicia на 17.09.2009 @ 13:05:22 (Профил | Изпрати бележка) | От разказа става ясно, че на някой трябва да му се честити празника, наречен първи учебен ден, па макар и в предучилищна - ЧЕСТИТО!
Но на мен ми прозвуча лееееко самотно - мама каза, мама каза, мама каза и за цвят баба каза - а къде е Пепо от съседния вход или Мимето от градинката с пързалката?!
Отличен разказвач си, Джой, поздравлеия! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 13:30:40 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ели!
Ако училището не е кварталното, както вече често се случва, съседските деца ги няма. Пък и в кварталното ги няма - и те са попиляни тук и там... Най-често близо до работата на мама или тати.
Не знам как е по принцип, но в нашия вход има 3 деца - едно в 7 клас, моят почти първолак и бебе на 1 година. А сме 16 апартамента...
Точно така исках да прозвучи разказа - самотно. Така ми изглеждаха - не само моето гардже - самотни и объркани хлапета в предучилищна, които знаят че трябва да са там, но не са съвсем сигурни, че го искат.
Още веднъж ти благодаря за обаждането!
Поздрави и успешен ден :)))
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от apostolicia на 17.09.2009 @ 13:05:32 (Профил | Изпрати бележка) | От разказа става ясно, че на някой трябва да му се честити празника, наречен първи учебен ден, па макар и в предучилищна - ЧЕСТИТО!
Но на мен ми прозвуча лееееко самотно - мама каза, мама каза, мама каза и за цвят баба каза - а къде е Пепо от съседния вход или Мимето от градинката с пързалката?!
Отличен разказвач си, Джой, поздравления! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от apostolicia на 17.09.2009 @ 13:06:16 (Профил | Изпрати бележка) | От разказа става ясно, че на някой трябва да му се честити празника, наречен първи учебен ден, па макар и в предучилищна - ЧЕСТИТО!
Но на мен ми прозвуча лееееко самотно - мама каза, мама каза, мама каза и за цвят баба каза - а къде е Пепо от съседния вход или Мимето от градинката с пързалката?!
Отличен разказвач си, Джой, поздравления! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.09.2009 @ 13:30:03 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам защо ми се доплака - а нали разказваш за празник, нали детето ти разказва колко е било празнично... Защо от малки ни вкарват в някакви предварителни нагласи и искат от нас - да сме радостни, да запомним, после да направим това, което не ни се иска ... И това започва от тези паметни дни, които детските мозъчета не желаят да запомнят по модела, подаден от възрастните...
Не, няма да плача! Ще те прегърна, защото си вълшебен разказвач!
Благодаря ти, Вълшебнице радостна, дори за необяснимите сълзи в очите ми ти благодаря! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 13:57:59 (Профил | Изпрати бележка) | Много би ми се искало, заради "калъпа", да пиша за щастливи усмивки и блеснали очи. Опитвах се и да преподавам на хлапето "калъпа" за щастливия първи учебен ден - колко успешно съм се справила е друг въпрос, при условие, че най-щастливият ден в живота ми беше, когато завърших училище...
Но в двора на училището след обяд на 15 (за да могат да отидат повече родители направиха откриване след обяд... нова мода...) видях повече объркани първокласници и "подгответа", отколкото щастливи. Дори и тези, които се познаваха, се държаха за ръцете на родителите си. Може би многото хора, шумът от музиката и цялата препирня на учителите ги смущаваха. Сигурно е така. Като гледах редицата - как се размести лека-полека, как малките се опитваха да седнат, обръщаха гръб на "сцената" и гледаха мравките по земята разбрах, защо аз нищо не помня от първия си учебен ден.
Да са живи и здрави всички ученици, учителите и родителите им. И да бъдем повече хора и по-малко "педагози и възпитатели".
Благодаря ти, Мария и извини за дългия отговор. Прегръдка и от мен!
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 14:55:44 (Профил | Изпрати бележка) | Стига ми да знам, че си бил тук, Марк! Благодаря ти!
Не знаех, че този текст ще ми стане скъп, но е факт.
Та така. |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от anelim на 17.09.2009 @ 17:43:58 (Профил | Изпрати бележка) | Какво ли ше разкаже един дванадесетокласник?...
Поздрави! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 20:42:16 (Профил | Изпрати бележка) | За тях имам идея - помня своите. Най-много да са станали още по-шокиращи възрастните :)))
Поздрави, Миленка! Благодаря, че се обади :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от voda на 17.09.2009 @ 18:40:03 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления, Радост! :) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 21:33:04 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Водице!
Поздрави :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от anonimapokrifoff на 17.09.2009 @ 19:03:32 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми. |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 22:04:27 (Профил | Изпрати бележка) | Радваш ме, Аноним. Благодаря ти! :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от tomatroev на 17.09.2009 @ 19:17:01 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми стила: "Мама каза...", кратките изречения, детайлите като този със знамето. Да, нагарча. И радостно, и тъжно едновременно, както си го казала в края.
Поздрави! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 23:34:27 (Профил | Изпрати бележка) | Така говорят малките. Изреченията са предимно прости, а ако в тях има по-сложни думи, тя е само една, най-много две. Мисълта им скача от тема на тема. Но и се връщат към едно и също изречение.
Знам, че никой не би възприел текста като писан от дете. Но ми се искаше максимално близко да стигна до възприятията му и да предам езика му.
Благодаря ти, че обсъждаш "техническите детайли", Тома! Те са от толкова голямо значение ...
Поздрави! :)))
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от kusmet4e на 17.09.2009 @ 20:55:13 (Профил | Изпрати бележка) | Ейй, къде ме върна чак.... А моята мама никога не беше с мен на празници, не знам защо не идваше... Обещавам догодина и аз да прегърна силно сина си в първия учебен ден, преди де влезе в училище. Поздрави, joy, и една силна прегръдга за почти първокласника! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 23:18:59 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Късметче!
Ценя, че си тук, сигурно нямаш много време...
Благодаря ти, ще го гушна от теб! Бръмчи в момента край мен :))) Сигурна съм, че вълнението ти догодина ще е като моето. Няма дете, което да не заслужава да съпреживееш празника му!
Прегръдки на трима ви :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от sineva на 17.09.2009 @ 22:14:47 (Профил | Изпрати бележка) | Ангелче, пак харесах!
Здравей!:))))))))) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 17.09.2009 @ 23:14:28 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Синичка!
Потегли ме този текст, не се стърпях да го постна.
Здравей :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 18.09.2009 @ 00:55:03 (Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/ | Хареса ми, Радост!
Хубаво е, защото оставя едно смесено чувство...
Благодаря ти за преживяването!
Б. |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 01:04:49 (Профил | Изпрати бележка) | Реакция право в десятката, Борис! Това не е разказ нито за усмивки, нито за сълзи.
Знаеш ли, днешните хлапета (не моето, всички!) са невероятни. Понякога имам чувството, че са възрастни хора в детски тела. Индигови...
Благодаря ти!
И, да не забравя - наистина знаеш.
Но знаеш и че можеш. И аз го знам :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Love_bites на 18.09.2009 @ 01:15:40 (Профил | Изпрати бележка) | Проникновение!Майката винаги плаче и се смее,когато порасва детето и!Но и го оставя вджунглата...Защото не знае какво ще му се случи,когато то пораства,а то трябва да расте само!Дали няма да е само в грубият свят...Много,много........нямам такава дума........Истинско,нежно,красиво,тъжно.......
Изпълващо,крехко.....като Дете-Майка....
Това трябва да се усети...
Мечта!!!!!!!!! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 14:28:33 (Профил | Изпрати бележка) | Аз нямам думи да отговоря на коментара ти, Love_bites!
Но си усетил(а) мислите и емоциите ми!
Благодаря от сърце! :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Princesssa на 18.09.2009 @ 01:20:51 (Профил | Изпрати бележка) | Мнооого миличко ми стана като прочетох това... Едно такова... объркващо -миличко, ностагично и замислено...
Всеки път, когато видя нещо написано от теб, държа да го прочета. И ти благодаря, че нито веднъж досега не си предала доверието ми и че всеки път успявам да се докосна до нещо различно и прекрасно. Знам, че е доста егоистично от моя страна и доста задължаващо към теб... обаче е факт :)
Та... дерзай! :) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 13:24:09 (Профил | Изпрати бележка) | Какво се отговаря на тези сърдечни думи, Принцес?
Права си, задължаващо е, а в живота синусоидите са повече от възходящите прави линии. Но за мен писането (все още) е забавление :)))
Благодаря ти за присъствието наоколо! Описаните от теб емоции при прочита на този разказ много ме радват :)))
Усмихнато да ти е!
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Love_bites на 18.09.2009 @ 01:21:09 (Профил | Изпрати бележка) | Това е!Великолепно е!Бестселър!Най-Най-Най.............
Световна Класика!!!!!!!!
Умопомрачително!!!! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 14:31:44 (Профил | Изпрати бележка) | Искрено се надявам да не ме поднасяш, Love_bites ;)
Toва си е разказ, не по-различен от много други разкази. Опитах се да е нетрадиционен погледът, да туширам еуфорията и прескоча клишето "първи учебен ден".
Ако съм успяла - доволна съм :)))
Благодаря ти отново за присъствието! Хубаво да ти е :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Love_bites на 26.09.2009 @ 03:03:49 (Профил | Изпрати бележка) | Нямам никакво намерение да те поднасям!Разбира се не си длъжна да се съгласяваш с мнението ми!
"Първи учебен ден"-съществува,но освен бляскавите церемонии и новите дрешки има и блясък в очите на майките,който е породен не само от радост,че тяхното чедо пораства,но и тревога от поверяването му в други ръце...и дали те ще са така грижовни като майчините... |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 26.09.2009 @ 20:44:31 (Профил | Изпрати бележка) | Не съм длъжна, но напълно споделям мнението ти!
Май няма по-грижовни от майчините ръце, ами добре че децата растат, та могат лека-полека да се справят сами.
Отново благодаря за коментарите, Love_bites!
Спокойна вечер :)))
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Love_bites на 28.09.2009 @ 22:49:35 (Профил | Изпрати бележка) | Пак го четох и пак се смях и плаках!Забележителен е разказа ти!
Шедьовър! |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 30.09.2009 @ 20:50:06 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря! Но не се разстройвай толкова. Той разказът си е наполовина весел :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Love_bites на 01.10.2009 @ 07:06:51 (Профил | Изпрати бележка) | Бих казал,изцяло!Но начина по който си предала света на малкото човече...детайлите и обикновенните неща,които забелязват хлапетата и ги впечатляват и наивният и детски поглед...Изобщо начина по който гледат на света е разтърсващ и точно това е затрогващото:))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 01.10.2009 @ 15:19:58 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти от сърце!
Заслугата не е моя - аз само наблюдавах хлапето :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Love_bites на 04.10.2009 @ 23:01:24 (Профил | Изпрати бележка) | Браво и на двамата!Но преди всичко на теб,тъй като ти си предала наблюденията си по невероятен начин и си ги превърнала в шедьовър! |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 04.10.2009 @ 23:07:16 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти!
За кой ли път? :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от ANG на 18.09.2009 @ 16:40:12 (Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/ | същите емоции имахме по същото време
уви в мен се натрупват плюс описаното от теб и един куп негативни емоции и отношеия, толкова много, че вече се отказах да ги опиша, както ти си направила, а ми иде да прескоча за 1 Калашников |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 17:28:33 (Профил | Изпрати бележка) | Калашников е сериозен аргумент, Анг!
Здраво трябва да те настъпят, за да прибегнеш до него...
Понеже знам, че си на тази вълна- аз съм притеснена от училището - искрено. Това е институция, която е бетер от тотото - на печелившите, честито. Другите - ако оцелеят... А тези индигови или неиндигови деца са прекрасни и РАЗЛИЧНИ, за да ги напъхват в калъпа, в който аз съм се чувствала относително добре. Те не са добре.
Но ако сега избягвах утъпканите пътеки, вече не мога - предучилищната е задължителна. И емоциите ми хич не са само положителни, а трябва да "поддържам огъня" в неговото сърце...
Благодаря, че се обади!
Хубав да ви е денят и на двамата с Анди!
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от kasiana на 18.09.2009 @ 19:17:17 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Джой!!!
Здраве и успехи на малкия сладуран!!!
!:))))))) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 19:51:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че си тук, Каси!
И за пожеланията - сърдечна благодарност!
Жива и здрава и ти! Поздрави :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от mariq-desislava на 18.09.2009 @ 21:19:20 (Профил | Изпрати бележка) | Такаааааааааа... Чакай сега и аз да си кажа, понеже съм от другата страна, навярно навеки, поради стечение на независещи от мен обстоятелства.:) Имам предвид, че като учител честно си признавам, че не съм подготвена да работя с днешните деца, в смисъл, че те ме превъзхождат по много показатели и аз го удрям на чувства. Най-странното от всичко е, че те ме приемат като една от тях и смятам, че това е единственият сигурен начин за достигане до сърцата им. Да уточня, че не работя в училище, все пак.;) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 21:45:17 (Профил | Изпрати бележка) | Деси, защо приемаш текстът като укор към учителите?
Тук с Анг говорим за системата, която е същата както от времето на килийните училища - даскалът седи отпред и разказва, а ученикът наизустява и приема всяка изречена от даскала дума за канон.
Времето днес е друго, а и както ти отбелязваш - децата са други. Гледам няколко около себе си - често изглеждат самотни и сърдити само защото родителите им подхождаме авторитарно: малък си и затова прави / не прави това или онова.
Най-странното от всичко е, че те ме приемат като една от тях и смятам, че това е единственият сигурен начин за достигане до сърцата им.
Споделям напълно! Виж каква си умница, стигнала си интуитивно до този извод.
Не разбрах обаче - как ти изглежда разказът ;)?
Благодаря ти от сърце!
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от mariq-desislava на 18.09.2009 @ 22:00:43 (Профил | Изпрати бележка) | Не го приемам като упрек, Радост, просто исках да отбележа, че мога да говоря единствено от позицията на учител, а не като родител, тъй като нямам такъв опит.:) Разказът ми звучи реалистично и съвсем естествено тези думи биха могли да излязат от устата на шестгодишно дете. Абе, цялата работа се състои в следното - тъй като не намирам за какво да критикувам разказа, реших просто да покажа другата гледна точка. |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 18.09.2009 @ 22:13:41 (Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че на учителите им е много трудно днес. За мен това е най-трудната в психологичен смисъл професия. Трудно е, защото са част от закостеняла система.
Преди време гледах ТВ предаване за семейства, които обучават децата си у дома. Едната майка каза: По български синът ми е в първи клас, а по математика - в четвърти. Може по рисуване да е в 10, нали? Синчето беше всъщност на 8.
Но системата не го позволява. Това обрича детето да му е скучно - то изостава по български - темповете са по-бързи от неговите, а по математика също му е скучно, защото това вече го знае. Резултатът е, че не иска училището.
Благодаря ти за споделянето! Ценя тези неща, защото те ни доближават като хора :)))
Спокойна вечер!
|
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Alisa (kremenska@abv.bg) на 19.09.2009 @ 07:31:06 (Профил | Изпрати бележка) | Разказвач си! |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 21.09.2009 @ 01:05:11 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за оценката, Алиса!
Поздрави :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от Nita на 04.10.2009 @ 23:55:52 (Профил | Изпрати бележка) | Написала си нещо невероятно , Joy !
След прочита на твоето произведение в мен остават едни ... сладко-тъжни чувства ... така както си го написал анакрая ... хем се усмихвам , защото е мило , хем ми се пълнят очите , защото е тъжно ...
Невероятен е начина , по който ми въздействаха думите ти !
Един ден и аз ще бъда майка и и аз ще прегърна детето си в този миг .. и тогава .. не знам дали ще се сетя за произведението ти , но със сигурност ще усетя това , което си искала да разкажеш !!!
Поздравления !!!!
Успех :))) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 05.10.2009 @ 00:12:02 (Профил | Изпрати бележка) | Боя се, че съм вече неадекватна на коментарите, Нита! Не го приемай лично - просто казах всичко. Гледах малките мравчици в предучилищна, гледах и малко по-големите в първи клас - и това е.
Щастлива съм от възприемането ти на този разказ. И ти благодаря за спонтанната ти емоция и искреност!
Благодаря! :))) |
]
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от LiRa на 23.10.2009 @ 17:29:33 (Профил | Изпрати бележка) | Трогателно е, Джой, ама ти си го можеш това. Трудно нещо е порастването и прекрачването на прагове, но пък щом има кой да ти подаде ръка и да те преведе с обич, страшното се изпарява. И остава вкусното, интересното, приключенското. Успех на първокласника - да изкласява! :))) |
Re: Бъдещите спомени на един почти първокласник от joy_angels на 23.10.2009 @ 17:44:00 (Профил | Изпрати бележка) | Така е, Лиричка - всичко е въпрос на време (някои му казват и порастване). Бих споделила с теб отговора си към Пастирка. Опитах се да се напъхам в кожата на детето. Толкова.
А за поздравленията - сърдечна благодарност. Ела да ни видиш сутрин - какво е навиване, какво е чудо :))) Но и това ще мине, а текстът ще остане. И ще ни спомня.
Благодаря ти, че прочете! :))) |
] | |