Затичам ли се -
власинки от слънце над гривите
ще спрат да ми вливат
сънливия усет
за вятър
протегна ли се -
с ръце ще съборя опорите -
каменни блокове
един върху друг
върху друг
и
нагоре
до извора
няма да стигне реката
през финна мъгла върху склона
заговоря ли, дори и да шепна-
ще сепна рибите,
дето се плъзгат под пода небесен
водата
ще спре да глазира повърхност,
която оглежда
върха,
затова съм тиха-
ръми от очите ми песен за изгреви
в края на август...
Власинки от лято.