автор: traveller

Макар да съм левент и всички дами
в леглото ми да падат прималели,
реших да съм ерген и полигамен -
женитбата е стръв за недозрели...

Животът като песен се изтича.
С една се будя, друга ме прибира...
и слабички, и пищни – най-различни,
но феята вълшебна не намирам.

Реших, че ще открия в интернета
богинята, която заслужавам
и без да мисля много, се разшетах,
пленен от виртуалната гълчава.

- Здравей, жребецо, аз съм Миленита.
На тридесет, самотна, загоряла.
Кога ще искаш с мене да опиташ
вълшебствата, които съм събрала?

Споходен от колянно подкосяване,
набързо уредих любовна среща -
не беше нужно нито настояване
ни намеци за вино или свещи...

Момата се оказа страстна самка
(задминала тридесетте отдавна)
със стилен грим и стегната осанка,
въртяща дупе във походка плавна.

Креватната фиеста ще пропусна,
от свян и лична грижа за морала -
но в буйни страсти дамата изкусна
и дар да ми остави бе успяла.

И не за срам говорим вече тука -
хуманна е съвременната въшка,
но хвърлих си модема на боклука
и бръсната е гордостта ми мъжка...