автор: Stradivarius

Няма да те дам на никого, моя любов, няма да те познаят.
Ще те влюбвам в себе си всеки ден по малко, ще те засвирвам.
Нощем ще плаче душата ми, защото израних пръстите си,
а все не са ми достатъчни топлината на кожата ти,
нишките на желанията ти и тъмната тъга на очите ти.
Не те познават такава, моя любов, не те познават.
Ревниво те сгъвам в джоба си, кодирам думите ти
в отнесена нелунна соната, която не е нежна,
но изтрива всички болки и съмнения от съзнанието.
Няма да ти задавам пътища, моя любов, няма да ги чертая.
Ще те вървя бавно, защото избързам ли, може да те изгубя
в някоя омагьосана гора или в тълпата на булеварда
а не бих могъл да срещна подобна усмивка по пътя си.
Не те искам, моя любов, не те искам за трофей над камината.
Погледни , моя любов, погледни към мен без насмешката
и иронията, с които обикновено се взираш в света,
защото знам, че толкова те боли от отчаяние,
че живея с друга, а само ти, моя единствена, си избраната...