автор: rainbow

Татко,
аз отдавна
не съм момиченцето
с руси плитки,
завити на рогчета.
Проумей тоя факт. Ти не искаш
да е тъй. Тези супер
обувки със токчета
в коридора са мои.
Не знаеш ли?
Не на мама.
Момчето,
което
се обажда по няколко пъти,
не ме пита за тъпи домашни...
В мене вижда жена,
не зубрачка.
Не съм вече момиченце,
татко.

Не си гледай часовника нервно,
прибера ли се вечер
след десет.
Не избързва, напълно е верен.
Аз пораснах.
Не е ли чудесно?