автор: Pobeditel

Когато се спусне над света нощта
и притихнат уморени всички друми,
помисли си как не мога да заспя
без вълшебството на твоите думи.

Със силна аура и душа неповторима,
излъчваш за мен най-ярка светлина.
Със сияние на зора незабравима
от теб извира прекрасна любовта.

Жена с горещи устни, алени малини
и разкошно тяло с прелестни гърди.
Водиш ме направо в райските градини,
няма да забравя страстните ти очи.

Ще покрия с рози голата ти плът,
ще целувам нежната ти кожа с плам.
Нова звезда ще изгрее в Млечния път,
за сърцата ни обичта е свещен храм.

Времето бързо ден след ден изтича,
спомени създава, превръща ги в следа.
Аз всеотдайно винаги ще те обичам,
ти си безценна перла в моята съдба.