автор: roza1

Трептящо очакване,
беляза ми мрака,
плени ми очите,
показа ми знака.
Денят ми тогава
от радост заплака.
Поръси със жар,
прохладната вечер,
плени ми ръцете
с огън сърдечен.
Бъбривите устни,
забравиха глас,
невербално обречен
бе краткия час.
Света се размърда,
усети се в цвят,
разля се в палитра
със свой аромат.
Горчивото вино
кипеше от грях,
предложи ми глътка
опих се тогаз.
Пияна от вино,
от цвят, аромат,
от топло, студено
от твоя цял свят.

23.08.2004