Аз съм струна!
Струна, изпъната от твоите пръсти
и после забравена.
Живееха звуци във мен,
но ден след ден
бавно изтляваха
и ме болеше!
Като отворена рана!
Споменът за дланта ти ...
Музика!
Музика носех във себе си!
Защо ме остави в мълчание?!
Струна съм,
струна, изпъната -
пееща, вярно настроена ...
...рядко фалшивя
под добрите му пръсти,
само когато си спомня -
струна съм,
струна от тебе изпъната.